неделя, 9 август 2009 г.

Етническият състав на населението в ранновизантийския Доростол през VI – VII в.


СТЕФКА АНГЕЛОВА

Сборник. в памет на П. Горбанов, ГСУ ИФ, Studia Archaeologica, Suppl. 1, 2003, 245 – 251.



Около средата на V в. късноантичният Дуросторум, както и други големи градове и крепости и околността, стават обект на опустошително хунско нашествие. В писмените извори прекъсват сведенията за града. Аналогична ситуация се наблюдава и при извършваните години наред археологически разкопки в римския град и на територията на късноримската и ранновизантийската крепост на брега на р. Дунав. В нумизматичната колекция на Историческия музей в Силистра няма монети от втората половина на V в. На територията на ранновизантийската крепост, която през VIII в. се превръща в ядро на средновековния Дръстър, последните монети от V в. са на Теодосий II (402-450). Не е установен и жилищен хоризонт от втората половина на V в. Животът се стабилизира около началото на VI в. при император Анастасий (491-518). При Юстиниан (527-565), както се споменава у Прокопий, е изградена отчасти върху основите на късноримската и новата крепост на брега на реката1. Културният пласт от VI и началото на VII в. е добре изразен около крепостните стени и извън тях, и силно нарушен при нивелиране на терена във вътрешността през IX в., когато се реализира новият градоустройствен план на Дръстър. Последните монети в ранновизантийския пласт са на император Фока (602-610)2. Укрепен на ново е и старият лагер на XI Клавдиев легион3, а разкопките на територията му и в канабите показват съществени промени през VI и началото на VII в. Лагерът е обитаван от цивилно население, докато военните части се преместват на около 700 м в северозападна посока4, в новата крепост.

През VI-VII в. Доростол е епископски център5. В Силистра случайно са намирани монети на императорите Маврикий Тиберий (578-582), Тиберий II Константин (582-602) и Фока (602-610). Случайни находки са и две монети на Ираклий (610-641) и Константин IV (668-685). Две сребърни монети от малко познато монетосечене на Константин IV се съдържат в обнародваното наскоро сребърно съкровище, открито в базиликална сграда недалеч от лагера, унищожена при пожар6.

Присъствието на византийска администрация и военни части през VI-VII в. в Доростол се доказва от намерените в града и района между Силистра и Кълъраш печати. Засега са обнародвани осем от тях, които принадлежат както на частни лица, така и на стратилата Теоктист и някой си Петър, върху чийто печат се чете титлата „консул и патриций7. Последните са водили кореспонденция с длъжностни лица в Доростол.

Славяно-аварските нашествия не отминават и Доростол. В града е намерено съкровище от 56 фолиси, от които последните са сечени в 574 г., т. е. тази година е terminus post quem за укриването на монетите8. Вероятно става дума за нашествието от 578 г. Другото голямо нашествие се отнася към 585 г., когато наред с Марцианопол и Залдапа е превзет и Доростол9. В ранновизантийския пласт при северозападната ъглова кула № 1 са запазени следи от пожар. Пластът съдържа монета на Юстин II и София, сечена през 568-569 г.10.

Опити за стабилизиране на византийската власт се правят в края на VI и началото на VII в. Изходна база за нападение срещу славяните в 593 г. е Доростол, откъдето ръководените от Приск византийски войски преминават на левия бряг на р. Дунав11. Събитията се повтарят и през 594-596 г. под предводителството на Петър12. Въпреки относителната стабилност на византийската власт, редица жители на града бягат далеч на юг. Тогава са пренесени мощите на местния християнски светец Дазий в църквата на град Анкона в Италия13. Трябва да се предполага, че други са избити при нашествията. При всички случаи писмената традиция за града прекъсва за няколко десетилетия. Адекватна е ситуацията при разкопките, където не е установен хоризонт от второто десетилетие на VII в. нататък. Все пак базиликалната сграда на територията на античното селище е унищожена при голям пожар, който, както показват трезорираните монети, трябва да се отнесе към годините на Константин IV. Единственото събитие, с което може да се свърже пожарът, е превземането на града от българите на Аспарух. Както личи, то не е станало по мирен начин. Оттук следва, че жителите на града са организирали някаква съпротива. Находките, които описваме по-долу, позволяват да се заключи, че поне част от тези жители са от славянски произход.

Проникване на славяни в крепостите по лимеса е известно отдавна. В една своя работа съобщаваме за находки на раннославянска керамика, работена на ръка с преобладаващи пенковски форми, открити върху руините на голяма римска баня, функционирала до IV в., а след това преустроена в опожарени през VI в. жилища14. В ранновизантийския пласт до кула № 1, за който споменахме, сред ранновизантийската керамика се намериха и три фрагмента от гълъбовосиво гърне с украса от излъскани по механичен начин ивици от тип, характерен за Пастирското градище в Украйна15. В Украйна и Молдова тази керамика се съпровожда от изработена на ръка славянска керамика от т. нар. пенковска група. Значението на находката от Силистра нараства от факта, че е намерена във вътрешността на крепостта с ранновизантийски материали, което отново потвърждава идеята на М. Комша за особения статут на тези славяни16.

Раннославянска керамика на ръчно грънчарско колело е намерена също в северозападния участък на крепостта, в нарушени от късни вкопавания пластове:

1. Седем фрагмента от гърне от белезникава глина с примеси от шамот и пясък, добре изпечено. Широко фуниевидно устие, на което ръбът не е запазен. Прибрани плещи. Най-голямото разширение вероятно попада в горната част на съда. Орнаментирано с единична врязана линия под шийката, под която на известно разстояние са нанесени три успоредни прави хоризонтални линии (1988 г., кв.J6, дълб. 13.97-13.80).

2. Фрагмент от устие на гърне от светлокафява глина с примеси от пясък. Плътен чиреп, сива ивица в лома. Късо фуниевидно устие с издаден леко навън и косо срязан ръб. В началото на плещите с широко острие е нанесена дълбоко врязана вълнообразна линия (1989 г., кв. J5, дълб. 15.90-15.20).

3. Фрагмент от същата глина като № 2. Запазен е малък фрагмент от устието с къса шийка и леко извит навън и скосен ръб (данни за намирането като № 2)17.

Паралели на тази керамика се срещат често в комплексите на север от Дунав и се датират най-общо VI—VII в.18. Ние смятаме, че развитието на т. нар. култура Ипотещ-Къндещ-Чурел не е продължило по-късно от първите две десетилетия на VII в., когато започва масовото преселване на славяните на юг от р. Дунав. Морфологичните и техническите различия между добре познатата в Добруджа раннославянска керамика от VI в. и фрагментите от Силистра насочват към датиране на последните в VII в.

При разкопките на южната крепостна стена през 1986 г., в участъка на куртината между кули № № 2 и 5, разрушена почти напълно и при фундаментите, както и в насипа се намериха няколко фрагмента раннославянска керамика, идентични по състав на глината и изпичането, макар и различни като направа:

1. Фрагмент от гърне от сиво-черна глина с примеси от пясък. Неравномерно изпечено. Работено на ръка и подправено на ръчно колело. Къса прибрана шийка, силно извито устие с издаден и заоблен ръб. Неорнаментирано (табл. I1),

2. Фрагмент от гърне от същата глина и изработка. Устието е леко извито, но ръбът му не е запазен. Най-голямото разширение е в средата на съда (табл. I2).

3. Гърне от същата глина и изработка. Ръбът на устието не е запазен (табл. I3).

4. Фрагмент от гърне, изработено на ръка от същата глина. Несиметрични стени, орнаментирани отвън с два реда пасма от врязани вълнообразни линии (табл. II1).

5. Фрагмент от дъно на гърне, работено на ръка от същата глина. Дебелината е неравномерна - от 1 до 1.3 см (табл. II2)..

6. Фрагмент от дъно на гърне, подобно на № 5, с дебепина до 1.8 см (табл. II3).

За датирането на тези съдове са валидни съображенията, изказани за керамиката от северозападния участък на крепостта, т. е. те също се отнасят към VII в.

Особен интерес за нашата проблематика представлява една фибула, намерена през 1986 г. в ранновизантийския пласт югоизточно от кула № 2. Фибулата (дълж. 4 см, широчина на дъговидната плочка 1 см, деб. 0.2 см) е недовършена. Челната дъговидна плочка е изработена от тънка лята медна пластина, върху която чрез щамповане са нанесени в краищата две надлъжни канелюри, които обрамчват пояс от полуобезличени релефни орнаменти -скачени Х-ове (?) (табл. II4). От същата пластина в челния край чрез прищипване и усукване е оформен S-овиден издатък за пружинния механизъм, останал с фиксирани, но непробити отвори. При щамповането дъговидната плочка е пукната надлъжно. Стъпалната плочка е ромбовидна и при съединяването й с дъговидната са навити две тънки медни ленти. Не е ясно как е оформен иглодържателят. Лицевата страна на стъпалната плочка е с твърде необичайна украса от два концентрични кръга от псевдогранули, между които радиално се разполагат шест триъгълничета от по 3-4 псевдогранули. По украса плочката напомня звездовидна висулка, прикрепяна към луновидното разширение на късния тип звездовидни обеци. Фибулата несъмнено е местно изделие, за което точни паралели няма. Като тип принадлежи към вариант 2 на втората група варваризирани византийски фибули по класификацията на Дж. Янкович19. Авторът ги датира в началото на VII в. и смята, че са работени във византийските крепости по поръчка на славяните или от самите славяни. Аналогична е интерпретацията на някои руски автори20. Тук ще припомним, че съставът на сребърното съкровище от базиликалната сграда в Силистра ни насочи към извода, че през VII в. в града са работили византийски ювелири, чиято евтина продукция е съобразена преди всичко с вкусовете на славяните.

Тепърва предстои проучването на материалната култура в Доростол през VII в. Ако раннославянската керамика от VI в. повече или по-малко може да се припише на славяни федерати, то материалите от VII в. са доказателство за постепенната славянизация на града. Затова през Средновековието е запазено античното име на града, макар и в славянска транскрипция.



БЕЛЕЖКИ

1Ангелова, С. Крепостната стена на Дуросторум-Дръстър-Силистра. - Археология, 1973, №3, 89-90.

2 Монетите от Силистра се обработват от Вл. Пенчев, на когото изказвам благодарност.

3 Прокопий изрично споменава, че императорът грижливо поправил разрушените части на всяко едно от укрепленията. - ГИБИ. Т. 3. С, 1958, с. 169.

4 Доневски, П. Археологически разкопки на лагера и канабето на XI Клавдиев легион в Дуросторум. - В: Дуросторум-Дръстър-Силистра. Силистра, 1988, с. 93.

5 ГИБИ. Т. 6. С, 1960, с. 88.

6 Ангелова, С., В. Пенчев. Сребърно съкровище от Силистра. - Археология, 1989, №2, 40-41.

7 Barnea, I. Noi sigile byzantine de la Dunarea de Jos. – SCIV (Bucuresti), 17, 1966, 2 2; Vulpe, R., I. Barnea. Din istoria Dobrodgei. Romanii la Dunarea de Jos., II, Bucuresti, 1968, p. 515, fig. 685; Jordanov, I. Dobrudza (491–1092) – selon les donnes de la numismatique et da la sphragistique. – B: Dobruza. Etudes ethno-cultures. S., 1987, Tabl. III, p. 195, Tabl. IV, p. 198.

8 Непубликувано. Монетите са определени от Й. Юрукова, на която изказвам благодарност.

9 Теофилакт Симоката. - ГИБИ. Т. 3, с. 299; Теофан Изповедник говори за 584 г. - ГИБИ. Т. 6, с. 242.

10 Монетата е определена от Вл. Пенчев.

11 Теофан Изповедник. Цит. съч., с. 246.

12 Мутафчиев, П. Съдбините на средновековния Дръстър. - В: Избрани произведения. Т. 2. С, 1973, с. 24.

13 Велков, В. Античният Дуросторум. - В: Дуросторум-Дръстър-Силистра, с. 30.

14 Ангелова. С. По въпроса за раннославянската култура на юг и на север от Дунав през VI—VII в. - Археология. 1980, № 4, с. 4.

15 Артамонов, М. И. Етническата принадлежност и историческото значение на пастирската култура. - Археология, 1969, № 3. с. 3 сл.

16 Ангелова, С. По въпроса... с. 10. заб. 20.

17 В два съседни квартала J5 и .J6 на различна дълбочина.

18 Dolinescu – Ferche, S. La culture “Ipotesti-Ciurel-Cindesti”. La situation en Valachie. – Dacia, N. S.,28, 1984, 1 – 2, 16, fig. 715,18,20

14 Янкович, Д. Позднеантичные фибули VI-VII веков и славяне. - В: Rapports du IIIe Congres International d`Archeologie Slave. T. 2. Bratislava, 1980, р. 177.

15 Горюнова, Е. А., М. М. Казанский. К изучению раннесредневековых древностей Нижнего Подунавыя (VI—VII вв.). - В: Славяне на Днестре и Дунае. Киев, 1983, с. 202.

2 коментара: